Quotes By Author: Борис Христов

“ЖЕНАТА МАРИЯС диви круши и резенче хляб във торбататя пристигна – хвърли в ръцете ми шалаи прошепна: “Аз съм Мария… Аз съм женатана всички мъже и на мъртвите даже.”Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа -аз припаднах до двете й връхчета тънки…И притиснати в тъмното като дини пращяхме,докато не напука гърба си старото слънце.Но напразно горя мойта свещ и напразно се стичаот окото на чайника топлото мляко -както в праха на игрите се губи детето и тича,така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.С диви круши и резенче хляб във торбататя сега е при друг и навярно се готви да каже:”Аз пристигнах… Аз съм Мария – женатана всички мъже и на мъртвите даже…”Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпругана някой човечец ревнив и със злато назъбен.Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав,окован със токи, с вратовръзки увързан.А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъснеобувките прашни – за смъртта ще се стяга.После ще литне към облака подир ятото гъски,без да помаха дори на човека, останал на прага.С диви круши и резенче хляб във торбататя ще спре на небето и ще викне към райската стража:”Аз пристигнах… Аз съм Мария – женатана всички мъже и на мъртвите даже.”