“49. Мрачен октомвристр. 743 Домогваме се до живота с тези словесни мрежи и капани, безумието ни расте с безсилието ни, опитваме се да запазим и задържим нещичко с цялата плодовита яловост на буквите и резултатът от всичко това са тези няколко хартийки, които се носят от вятъра. Не ни е дадено да притежаваме нищо, дори въздуха, който дишаме, а реката на живота и времето изтича от алчните ни ръце и с целия си глад и копнеж успяваме да задържим само няколко отделни трептящи мигове. И върху потъпканите и забравени думи, върху прахта и плесента на вчерашните погребения, хиляди пъти се раждаме в живота и смъртта и единственото, което ни остава, е уморената ни плът и натрапчивите ни случайни спомени.49 · Dark October We reach for life with all these traps and nets of words, our frenzy mounts up with our impotence, we try to keep and hold some single thing with all this fecund barrenness of print, and the sum of it all is a few blown papers in the wind. The possession of all things, even the air we breathe, is held from us, and the river of life and time flows through the grasp of our hands, and, for all our hunger and desire, we hold nothing except the trembling moments, one by one. Over the trodden and forgotten words, the rot and dusty burials of yesterday, we are born again into a thousand lives and deaths, and we are left forever with only the substance of our weary flesh, and the hauntings of an accidental memory.”

− Thomas Wolfe −