“9 · Home from the Mountain And above them the stormy wintry skies—sometimes a savage sky of wild, torn grey that came so low its scudding fringes whipped like rags of smoke around the mountain tops; sometimes an implacable, fierce sky of wintry grey; sometimes a sky of rags and tatters of wild, wintry light, westering into slashed stripes of rugged red and incredible wild gold at the gateways of the sun—bent over them forever with that same savage and unutterable pain and sorrow, that ecstasy of wild desire, that grief of desolation, that spirit of exultant joy, that was as gleeful, mad, fierce, lonely, and enchanted with its stormy and unbodied promises of flight, its mad swoopings through the dark over the whole vast sleeping wintriness of earth, as that stormy and maniacal wind, which seemed, in fact, to be the very spirit of the joy, the sorrow, and the wild desire he felt.9. Завръщане от планинатастр. 186 А над тях се стелеха бурните зимни небеса, понякога свирепо сиви с провиснали, парцаливи облаци, които с димните си валма обвиваха планинските върхове, друг път — диви и неумолими в студената си зимна сивота, или пък целите надрани и разкъсани от вледяващата зимна светлина, която на запад, пред самите слънчеви двери, се набраздяваше на разнище¬ни ивици от невероятно сияйно бакърено злато, схлупени отгоре им със същата пронизваща и неизразима болка и мъка, с онзи екстаз на дива страст, с онази безутешна скръб, с онзи дух на необуздана радост, така възторжен, безумен, бурен, самотен и прехласнат във вихрените си безплътни обещания за полет, в своето лудо стрелкане из мрака над обширната, потънала в зимен сън земя, както и бурният пощръклял вятър, който като че ли беше самият дух на радостта, мъката и дивата страст, обсебили момчето.”

− Thomas Wolfe −