“30 · First Party And even the very skies that framed New York, the texture of the night itself, seemed to have the architecture and the weather of the city’s special quality. It was, he saw, a Northern city: the bases of its form were vertical. Even the night here, the quality of darkness, had a structural framework, an architecture of its own. Here, compared with the qualities of night in London or in Paris, which were rounder, softer, of more drowsy hue, the night was vertical, lean, immensely clifflike, steep and clear. Here everything was sharp. It burned so brightly, yet it burned sweetly, too. For what was so incredible and so lovely about this high, cool night was that it could be so harsh and clear, so arrogantly formidable, and yet so tender, too. There were always in these nights, somehow, even in nights of clear and bitter cold, not only the structure of lean steel, but a touch of April, too: they could be insolent and cruel, and yet there was always in them the suggestion of light feet, of lilac darkness, of something swift and fleeting, almost captured, ever gone, a maiden virginal as April.30. Първият приемстр. 519 Дори самото небе, надвиснало над Ню Йорк, дори тъканта на нощта като че ли бяха придобили специфичната структура и настроението на града. Това беше северен тип град – линиите му бяха предимно вертикални. Тук дори нощта и тъмнината притежаваха собствен строеж и архитектура. В сравнение с нощите на Париж и Лондон, които бяха по-овални, по-меки и по-сънливи, нощта на Ню Йорк беше вертикална, източена, наподобяваща безкрайно стръмна и гладка стена. Тук всичко беше остро и ръбато, и блясъкът му беше остър, но и така приятен. Невероятното и очарователното в тази блестяща студена нощ беше, че тя можеше да бъде неприветлива и сурова, арогантно страховита и в същото време толкова мека и нежна. Винаги в такива нощи, дори когато бяха сурови и леденостудени, се долавяше дъхът не само на стоманените конструкции, но и на април: те можеха да бъдат нагли и жестоки и все пак в тях долитаха леки стъпки. Обгръщаше ги теменужна тъма, имаше нещо бързо и преходно, почти уловимо и вечно изплъзващо се, моминско и девствено като април.”

− Thomas Wolfe −