“39 · Remorse His mind, now goaded by an intolerable desire to know her, see her, have and own her, to mine her life up bit by bit out of the depthless pit of time and the furious oblivion of the city’s life, and to join it, root and branch with all the fibrous tendrils of everything that she had seen and known and touched, to his own, prowled beastwise back across the jungle of the past, scenting the final limits and last implications of every casual word, each story, scene, or moment, each sight or sound or odor he had torn from her in three years with his tireless and insatiate hunger.39. Разкаяниетостр. 635-636 Сега мислите му се движеха от непреодолимото желание да я види и разбере, да я има до себе си и да я притежава, да изрови живота ? частица по частица от бездънната яма на времето и страхотната забрава на живота в града, да се слее с нейните корени и клони, да вплете в нишките на всичко, що бе видяла, разбрала и усетила, собствения си живот, който сега като див звяр дебнеше и обикаляше джунглата на миналото и душеше най-незначителните нюанси и загатнатия смисъл на всяка сцена и миг, на всеки поглед, звук или миризма, които през тези три години бе успял да отскубне от нея със своя непрестанен, неутолим глад.”

− Thomas Wolfe −